Не е душата златен рог
и не прилича на монета,
но днешният измамен бог
я изкупува на парчета.

Парченце тук. Парченце там.
За яхта, вила, светска слава…
Напират тварите без срам
и всяка бързо се продава.

Какво пък? Падне ли ти, дръж!
Не си пропускай интереса!
Веднъж живее се! Веднъж!
И клъвнеш ли – ще ти хареса!

В душата – късчета безброй.
И богът скъпо ги купува.
Ковчежникът е само той
и с него грешникът царува.

А после? О, въпрос нелеп,
в табу превърнат за елита.
„Не се вълнувай! Той е с теб
и има сила дяволита!

Парченца от души държи
и свят от блясък им предлага.
Пристъпвай смело! Примижи!
И няма бедност да те стяга!“

Така измамата коси
душите зли от памтивека.
И огънят не се гаси,
когато пламне у човека.

Намира гнусния пазар.
лишен от чест и съвест свята.
Защото не човек, а звяр
на мрак продава си душата.

Ясен Ведрин
(Възходът на падението)