(в отговор на страховете български)

Сеячът сее семената
и в жътвата очаква плод,
но сляп се лута в тъмнината
озлочестеният народ.

Привикнал да го водят мърши,
снага навежда под ярем,
но иска хлябът да не свърши
от хубавия чернозем.

И все във битката за хляба
пари да къта във вързоп,
а пък душата да е слаба,
като в оковите на роб.

И вярата да се прецежда
през изгладнелия стомах,
а всяка бъдеща надежда
да стрива времето на прах.

Народе! Погледни нагоре!
Там Хляб протяга ти ръце!
За теб на Кръста Той пребори
злините с пламенно сърце!

За тебе в Огън се принесе
да бъде Хляб на Правда, бял.
И Словото Си в Дух омеси
за всеки клетник изгладнял.

Сеячът сее семената
и в жътвата очаква плод,
но гледа ли към Светлината
озлочестеният народ?

Ясен Ведрин
(Хрониките български)