Дълбоки думи днес ще изрека
и който ги прочита – да разбира.
Небето се докосва със ръка,
и пак с ръка човекът Бог намира.

Ръката гали, носи и твори.
Ръката към удавник се протяга.
Ръката огнен зов ще разгори
и от неволи няма да избяга.

Ръката щедро дава и блести,
когато към бедняк е милостива.
Ръката и пирон ще приюти,
дори кръвта до смърт да се пролива.

Ръката меси дъхавия хляб
или пък проси дребното петаче.
Сълзите трие, някой щом е слаб
и мъката си иска да изплаче.

Ръката е убежище за дар.
На всяка саможертва – огледало.
Присвие ли се в шепа, е олтар.
Протегната – спасение е цяло.

И нека да пребъде все така –
за Волята на Господ вдъхновена!
Ръката… Благодатната ръка!
Любов творяща,
и с Любов родена…

Ясен Ведрин
(Бакърена паничка)