Не съм оттук, и съм до време.
По дух и прицел – странник клет.
И нося си в сърцето бреме –
със огъня да срещам лед.

А в този сблъсък, тъй трагичен,
отеква ударът у мен.
Или ще бъда заобичан,
или с омраза заклеймен.

Светът е страшната арена
на сили, вкопчени в двубой.
Следа съм, вече подарена.
За някой – смут, за друг – покой.

И в този жребий непреборен
до смърт духът ми ще кърви.
Ще страда пришълецът горен,
но пътя си ще извърви.

И не с тълпи, но с двама-трима
да би на Хълма удържал,
за сетнината си незрима
не ще изпита скръб и жал.

Не съм оттук, но съм до време.
Началото е там, отвъд,
където в Божието стреме
се сплитат вяра, зов и път.

Ясен Ведрин
(Птицата в теб)