(стих-предупреждение)

Приел кесия във ръката
върви подлец към Елеон,
до точката на невъзврата
под мантията на Мамон.

Край него озверени стражи
пристъпват с копия напред,
че скоро той ще им покаже
Смутителя на правов ред.

С усмивка ще Го разцелува
и сам ще Го посочи в миг.
Исус паричките Си струва,
дори да стане мъченик.

И ето, вижда сред листата,
Спасителят с лице във кръв,
и с точката на невъзврата
към Него се затичва пръв.

„Учителю!“ – Му казва бърже,
целунал чело с гузен срам,
и хуква стражата да върже
най-святия на Бога Храм.

А Юда с пълната кесия,
извърнал гръб потъва в мрак.
Предал е Светлия Месия
на най-чудовищния враг.

Но иде утро, и в полята
подлец препуска полудял.
До точката на невъзврата
той доста бързо е вървял.

Кесията е хвърлил в храма,
без никой там да му прости.
И в своята ужасна драма
ранена съвест му мъсти.

Въже привързал е на клони
и стяга шията си в клуп.
Дори сълза не ще отрони,
когато се превърне в труп.

Опръскана е в зло тревата
и тялото без дух виси.
От точката на невъзврата
не може никой да спаси…

И днес когато ни възвръща
Спасителя Христос в Сион,
ръката нека Кръст прегръща,
а не кесия от Мамон…

Ясен Ведрин
(Възходът на падението)