Врагът ми праща вятър и вълни
и злобата си яростен стоварва,
но никога не ще да потъмни
сърце, което в своя Господ вярва.

Привързано е то с небесна връв,
по-здрава от веригите на ада,
и няма как един рикаещ лъв
да ми отнеме вечната награда.

Ще гледа той ранената си паст
от Меча, който остро го прониза,
защото против тъмната му власт
не земна плът, но мълния възлиза.

И няма да го скрият пещери,
дори дълбоки дупки из недрата,
когато Бог му каже: „Трепери!
Възмездие ти нося за отплата!“

Врагът ми праща вятър и вълни.
Сигнал, че твърде малко му остана.
Дори да би успял да ме рани,
превръща се на почит всяка рана.

А болката ми? Тя е само знак,
че още съм на Пътя и живея,
и в битката с невидимия враг
единствено с Христос ще надделея…

Ясен Ведрин
(Птицата в теб)