„И като бяха Ноевите дни,
така ще бъде пришествието
на Човешкия Син…“ (Матей 24:37)

Накичен цял в измамен блясък,
като с паунови пера,
опитва се светът със пясък
да си направи Канара.

Една плеяда от юнаци
със свръхчовешки телеса
да дават истинските знаци
за път към Святи небеса.

Да носи Супермен на рамо
ракета, кораб или влак,
щом иска да помогне само
на беззащитния бедняк.

Човекът прилеп да разпери
крилата си в зловеща нощ,
и злият в миг да потрепери…
от неговия остър нож.

Човекът паяк да прелита
над хора с ластично въже,
и да го гледат до насита
жени, дечица и мъже…

А някъде от дълбините
да би изплувал Аквамен –
атлант, на Ноя чак от дните,
за чест и слава отреден.

Човекът мравка да се крие
в размери с квантово ниво,
но пак със злото да се бие,
дори незнаещ за какво…

Жената-чудо да вилнее
и в облаците да лети,
и всеки в миг да онемее
от амазонските черти.

От скандинавските предели
да дойде Тор със своя чук,
и бълващ врели-некипели
към Один да върти юмрук.

Светкавицата и Стрелата
да си разменят светове,
а с холивуски чар Скалата
дори Адам да се зове.

Не спира този свят да бълва
лъжи от своята уста,
и скверно семето покълва
в пустинята на мерзостта.

А дойде ли потопът страшен
към ада да го отнесе,
във късния си страх, уплашен,
от плач и смут ще се тресе.

Пристига гняв, да го издави,
и мрака да разтърси с трус,
че двайсет века не прослави
езичник Името Исус…

Ясен Ведрин
(Възходът на падението)