Пусни мечтата да лети.
Недей да я държиш безкрила.
Че днес човешките мечти
безумна страст е приземила.

Да търсят по света навред
със страст на ровеща къртица –
в хазарта печеливш билет
или от тотото шестица.

Пусни мечтата да твори.
Завет й дай – да го възлюби.
Човек за горното гори,
когато долното изгуби.

И в сноп лъчи от светлина
с един сърцето си зарича –
за него да плати цена
и всякога да го обича.

Пусни мечтата да искри
и Дух да проси от Престола.
Най-скромна да е там дори –
тя няма да се върне гола.

Ще слезе с приказен висон
и с вяра в теб ще се огледа.
Да бъдеш първият й стон
или последната победа.

Пусни мечтата да лети,
че тя е вярната ти птица,
дори светът да я гнети
или превърне в мъченица.

Че някога, на стълп от Храм,
ще пише нейде в необята:
Човекът стане ли голям –
последвал е докрай мечтата…

Ясен Ведрин
(Птицата в теб)