„Хвърли хляба си по водата, защото
след много дни ще го намериш!“
(Еклесиаст 11:1)

Моят избор е верен и вечен.
На безбожник не казвам защо.
Хлябът, който е в огън изпечен,
няма вече да стане тесто.

Той съдбата без ропот приема –
за мнозина да бъде корав.
Всичко дал – да не бърза да взема,
даже в своя си дъх да е прав.

Миг утеха е дребният залък
за страдалец, треперещ от глад.
А пък дарът – нищожен и малък
по е щедър от целия свят.

И в живота си, бурен от лани,
търся тази печалба до днес –
моят къшей Христос да нахрани,
скрит в сърцето на клетник злочест.

Да откъсна от мен, и замина,
без да чакам от думите плод.
Ден след ден да ми станат година.
А годините цели – живот.

Нека сятото тук да не жъна,
че и аз съм по милост спасен.
До последна троха да потъна,
доизяден от гладни край мен.

Хлябът, хвърлен сега по водата,
някой ден ще е твърде висок,
в онзи Храм, сътворен в небесата,
за всевечната Слава на Бог.

Ясен Ведрин
(Бакърена паничка)