До стръмната земя на Гадарин
Спасителят със ладия премина.
И срещна там окаяник един,
в сърцето пълен с лудост от мнозина.

Крещейки сам, от ужас подивял,
той чупеше железните окови.
И търсеше от гробищата дял,
готов със нокти бесен да ги рови.

Нарече се пред Господ „Легион“,
треперещ от страха на бесовете.
И само миг след жалкия си стон
усети на Спасителя ръцете.

В ридание, стоящ на колене,
утехата си той получи Свята,
а в стадо от две хиляди свине
изгонена всели се тъмнината.

И днес светът на този странник клет
във своята обреченост прилича.
От хилядите бесове обзет,
готов е сам до смърт да се посича.

Във гробища вилнее, разделен.
Ръцете си в агония размята.
Изрича хули, с ярости смутен,
и кървава под него е земята.

Забравил съвест, вяра и Закон,
свинете на престолите въздига,
и страшен го владее Легион
с последната си адова верига.

Ясен Ведрин
(Възходът на падението)