Изкачваме Върха. Полека.
Далечен Връх. Непостижим.
На Него – Бога и Човека –
до дъх живота си дължим.

И уж е лесно от хартия
да помним Святия Завет,
но много мъничко са тия,
които да вървят напред.

Тежи човешката природа
и дърпа в долното, назад –
към плътска суета и мода,
обзела грешния ни свят.

Към земни планове човешки
за кулите от пръст и кал…
И уж невинните ни грешки,
в които крие се провал.

А кой ще стигне с Него горе,
до облак Свят над планина,
където Сам Отец говори
със Своя Син във Светлина,

където Моисей с Илия
докосват в слава Своя Цар…
Така е лесно на хартия –
и Храм, и Вяра, и Олтар…

Но всяка страшна съпротива
събира се на този Път.
На него слабият погива,
щом няма Дух, а само плът.

Щом търси дребните заслони
от всеки бурен ураган,
а после сам сълзите рони,
от зъл противник поруган.

Дано Духът да ни прекърши
и гордостта ни да смири,
че скоро времето ще свърши
за земни страсти и игри.

А горе ще е само оня,
следовник верен на Христа,
вървял със силата на коня
и с Дух удържал тежестта.

Изкачваме Върха. Полека.
Дано докрай Го изкачим.
Че там, на тясната пътека,
сме в битка с паднал херувим.

И само Господ от сърцето
лукавия ще съкруши,
преди отворено Небето
сърцата ни да утеши.

Ясен Ведрин
(Птицата в теб)