Какъв в живота си не бях?
Какво последвах и възлюбих?
Защо света така проспах
и много бързо го изгубих?

Проспах богатства, капитал.
Проспах успех и кариера.
Не взимах, без да съм раздал,
и губих, за да изнамеря.

Годините ми бяха бяг
по пътя скрит и сънотворен.
Светът отдолу беше в мрак,
а аз летях сред блясък горен.

И бях плашило за едни,
или препятствие за други.
Под светлите ми висини
противни съскаха влечуги.

И тях с незлобие проспах.
Пропуснах ги, и отшумяха.
В духа си съкрушен не бях.
И те – противници не бяха.

Затворените сетива
насилие не ще отвори.
Човекът с вяра е това,
което се събужда горе.

И нека злобата проспи.
В забрава – някъде далече,
където Сила го крепи
и Смисълът се вижда вече.

Лъжа в живота си не бях.
Възлюбих Правдата от Вяра.
В скръбта сам себе си посях,
подобно жертва на Олтара.

Дарих на всички своя сън,
високо над света разблуден,
защото в горното, отвън,
за моя Господ съм събуден.

Ясен Ведрин
(Тленен остатък)