„Защото казвам ви, от сега
няма вече да Ме видите, до
когато речете: Благословен,
Който иде в Господното име…“
(Матея 23:39)

Блести Звездата на Давид,
но кой отдолу Я съглежда?
Светът е гръмнал динамит
и в мрака пленници отвежда.

Светът плющи от знамена
и всяко има си цената,
но кой поглежда в Светлина
към Знамето на племената?

Един последен Голиат
на Бог скрижалите презира
и с него истинският ад
душите гълта без да спира.

Къде е смелият младеж
на злия челото да счупи,
та сред уплашената гмеж
малцина Господ да изкупи?

Овчарят с гъстите коси
и Мирото на Самуила,
в духа си Бог да извиси
и види Вечната Му Сила?

Скърби Давидовият Син
и чака възгласа „Осанна“,
че Той е светлият „Амин“
на Вярата благоуханна.

Че Той е Святата Звезда,
Която в тъмнината свети,
и в Неговата свобода
чеда Давидови бъдете!

Ясен Ведрин
(Възходът на падението)