(поетичен спомен за филма,
който разтърси сърцето ми
с Духа на посланието по-долу)

Когато гордият Титаник
се блъсне в планина от лед,
а всред омрази и забрани
светът от ярост е обзет,

в сърцето имай бяла роза
и жива там я съхрани,
дори да те тресе угроза
от най-студените вълни.

Навярно ще си в третокласна
каюта с плъхове и смрад,
и без компания прекрасна
на чаша ром и шоколад,

но още Любовта ще блика
и ти ще бъдеш като Джак,
готов към Роуз да извика,
облечен със случаен фрак.

Светът на две ще се прекърши
от твърде тежки железа.
Богатият не ще избърше
в очите си дори сълза.

Дори спасителна жилетка
душата му не ще спаси,
щом иска връзката по сметка
с едно бижу да украси.

Но ти за розата си бяла
бори се до последен дъх,
че ако тя е оцеляла –
намерил си небе и връх.

И даже, смъртен сред вълните,
потънал в ледните води,
ще те издърпат висините
до най-високите звезди.

Когато гордият Титаник
се блъсне в планина от лед –
една Любов да ти остане,
цена тя има на Завет.

И нейният божествен пламък
надписва Райските врати:
Потъналият като камък,
въздига се, за да блести!

Ясен Ведрин
(Търсач на бисери)