Тежат Заветните слова
и няма как да бъдат леки.
Оттатък ти ще си това,
което тук не става всеки.

Щом семето посееш в пръст,
очаквай там и да поникне.
Човекът духом вдига ръст,
когато Вечното обикне.

Светът се вижда със очи,
а Храмът се съглежда с вяра.
И чак отвъд ще проличи
тежиш ли в жертва на кантара.

Едното гърло и стомах
не струват колкото сърцето.
Щом тук оставаш сиромах
богат си горе на Небето.

И нека хич не те смути
божественият ултиматум.
Защото Бог за теб плати
и ти изкупен си, до атом…

На Него днес принадлежи
живяното от тебе време.
А който себе си дължи –
превръща се на Свято семе.

Посято в Дух, посято в Кръст,
живот да носи на мнозина…
Отхвърлил тление и пръст,
търси Едемската градина!

Тежат Заветните слова!
Амин на всяко Слово тежко!
Божествената синева
не е за битие човешко.

Христос пронизва я с лъчи
и Своите по Дух познава!
Със Него днес се облечи,
въздигнат в Божията Слава!

Ясен Ведрин
(Птицата в теб)