Гъсти облаци стелят Небето,
а земята покриват мъгли.
Свято Слово скърби, неприето,
и са дните тревожни и зли.

Яко вкопчени, в гибелна злоба,
се заплашват войски и царе,
сякаш бълва ги черна утроба
сред разбунено грешно море.

Ненаситният вечно е гладен,
а коварният сделки крои.
С пръстен жезъл, от червей прояден,
часовете си дявол брои.

И е време за Свят катаклизъм,
Миг на Правда в Свещения Гняв.
Сам Христос на света да възлиза
с Меч двуостър и Дух величав.

Всички шепи крадливи да смаже.
Всяка кървава паст да строши.
Нечестивия род да накаже
за злините над светли души.

Идвай бурьо, могъщо красива!
Свята Мълния в тъмния свят!
Нека Злото да спре да убива
в своя античовешки парад.

Зверовете да паднат сразени
в най-дълбоката бездна отвъд,
а сърцата, от Бог просълзени,
да намерят утеха и път.

Идвай бурьо! Недей се отлага!
Колко мъка по тебе горчи!
За да свърши последната влага
в наскърбените духом очи…

Ясен Ведрин
(Тленен остатък)