Щом свестните тук се нарочат за луди
и злоба покрие ги с кал,
напусто е този народ да се буди,
понеже е тежко заспал.

В съня си навярно будителя тачи
и даже му сваля звезди,
да би се научил що Правдата значи,
и как се по нощите бди.

От пълна апатия лесно заспива,
обречен на скотски уют.
Жарта от огнището с пепел покрива
и зъзне в езически студ.

И никак не знае съдбовното „Бдете“,
дошло от Господния Глас.
Че живата вяра същински Завет е,
будилник в най-мрачния час.

И жалък народът е, който прокуди
будител с гръмлива тръба.
Щом свестните тук се нарочат за луди,
мъртвешкият сън е съдба.

Ясен Ведрин
(Хрониките български)