Настойник съм на Свят Ковчег,
напълнен със Сребро и Злато.
И често питат ме: „Човек,
защо не поживя богато?

Царете с толкова блага
кръстосват с яхтите морета,
а ти къде си досега
с душа, която в мъки крета?“

Е, имам отговор за вас,
сърца, от този свят пленени!
Велика Кръв с най-чудна власт
трепти във бурните ми вени!

Тя тегли ме във Вечен Храм
и скъпоценно ме насища.
А щом за всички се раздам –
душите стават на огнища.

Във тях Среброто е Завет,
а Златото – пречиста Вяра.
И всеки Дар, отгоре взет,
се връща духом при Олтара.

Небесното не става тлен.
И пръст пред Бога не възлиза.
А аз, на Него посветен,
бих дал последната си риза.

Години – хиляди дори
не струват даже час пред Трона,
където огнена искри
на Господ Святата Корона.

Пред Мантията Му снишен
да мога в миг да коленича,
ще бъда всякак утешен
от Оня, Който ме обича.

И в този най-трагичен век,
когато мразят всичко Свято,
настойник съм на Свят Ковчег,
напълнен със Сребро и Злато.

Вземете даром, без пари,
Благата щедри от Небето,
и Господ нека ви дари
Самия Себе Си в сърцето!

Амин и Амин!

Ясен Ведрин
(Птицата в теб)