“Управляващите заговориха
за драматично увеличаване
на данъка върху сградите…”
(из медийния печат в България)

Данък въздух сложи ни, министре!
Данък глътки от чист кислород!
Нека в миг небесата ни бистри
да ти носят голям оборот.

Че е въздухът баш далавера –
тъй, от нищо, да правиш пари.
Още има над нас атмосфера
и я дишаме даром дори…

Изчисли си процента, теслата.
Всеки българин – с въздухомер.
Нека бясно танцуват числата
в твоя бял министерски тефтер.

Запечатай в налози жестоки
и обема на белия дроб.
Замърсителят с въгледвуокис
да си плаща цената до гроб.

В тази тежка финансова криза
въведи печелившия ход.
Данък въздух в хазната да влиза!
Данък жалък човешки живот!

Данък дъх или данък въздишка.
Данък плач… Данък песен дори.
Със финансова яка каишка
цял народ оскотял умори.

Късоглед, тесногръд и безбожен
чак до ада с налози върви.
Че човешката алчност не може
даже дяволът тъй да взриви.

Ясен Ведрин
(Хрониките български)