Религия имали древните траки,
погребвайки някой владетел богат,
да сложат във гроба му златния накит,
а той да го носи в отвъдния свят.

Във гроба полагали също монети,
и някой изкусно изваян ритон.
Да пие божествен нектар с боговете,
получил по право величествен трон.

Те имали празник, когато умира
и тръгва си старият вече човек,
че нейде оттатък животът не спира
и там е навярно по-хубав и лек.

Владетелят ставал на череп и кости,
разложен на плесен, обърнат на пръст,
но гроба му после неканени гости
ограбвали бързо със порив чевръст.

Изчезнали някак си нравите стари.
Могили останали, древни била,
плячкосани бързо от куп иманяри
със кирка, лопата и здрава тесла.

И станало ясно – човекът не носи
в отвъдното титла и славен имот.
Енигма е гробът. Гъмжи от въпроси.
Защо ли е този суетен живот?

Е, има оттатък най-истинско злато!
Най-чисто сребро ще намерите там!
Но трябва човек да живее богато,
разбирайте – Богу да станете храм!

От земното тръгнали в Пътя Небесен,
надминали траките – с вяра и зов,
по-дивен живот от Орфеева песен
ще имате горе, над пръстния ров.

Ясен Ведрин
(Търсач на бисери)