Аз не плащам за чужди съмнения
и не сея раздори и смут.
Ходя в светлия Път, озарения,
със Христови сандали обут.

Съгледвачи одумват ми вярата,
анонимни и шепотно зли.
И край мен настървена покварата
свива примките, за да боли.

Превъзмогвам мълви и зловония.
Всяка клюка ми става пирон.
А венецът напомня с агония
за присъда от Синедрион.

Безполезно е всякакво спорене
с приземените в змийския ров.
Моят извор за всички отворен е,
но малцина го пият с любов.

И това ми е явно разпъване,
ориста сред безбожния свят –
заповядан за пълно потъване,
да съм кръст, от пръстта непознат.

Ясен Ведрин
(Тленен остатък)