Защо човеците се мамят
и грях душите им скверни?
Искрите в Божията Памет
пръстта не ще възпламени.

Какви ли сетнини преломни
ще има някога отвъд,
щом Бог не иска да Си спомни
себичната човешка плът?

Дали сърцата са дочули
Вестта най-блага от Едем
или във мрак ще ги търкули
страстта на плътския корем?

Човек яде, за да живее,
а не живее да яде…
Къде е този свят? Къде е?
Пропаднал, дявол знай къде…

В един затвор чревоугоден
духът остава жалък роб.
И мами се, че е свободен
дори до преходния гроб…

А после Божията Памет
отказва да го приюти,
че горе на Небето – Храм е,
затворил за греха врати.

Стресни се в този стих, човеко!
Пръстта е лоша сетнина!
Исус да следваш не е леко,
но плащаш вярната цена.

Тъй малък в този свят огромен,
надмогнал с вяра във Христа,
да бъдеш на Отеца спомен
завинаги във Вечността!

Ясен Ведрин
(Тленен остатък)