С годините човекът остарява
и времето не върнал би назад.
Това, което минало остава,
не претърпява никакъв обрат.
Но моя дух във Вярата гори
с една Любов на тридесет и три.

Безспорно е, животът ще приключи
пред всичките човеци начертан.
Дошъл като красиво бликнал ручей
накрая ще се влее в океан.
И там дано Творецът го дари
с една Любов на тридесет и три.

Да бъдеш млад е преходна наслада
и тя за кратко радва сетива.
Но даже и стрелата скоро пада,
докоснала висока синева.
А би могла мечта да възцари
с една Любов на тридесет и три.

Възкръсва всяко семе, щом умира,
пожертвано във своя чернозем.
Пред тлението – Вечност то избира
със полъх от Небесния Едем.
Защото в него ще пресътвори
една Любов на тридесет и три.

Животът се явява пред човека,
подобно чудо с дух неопознат.
Три части свързват цялата пътека –
дете, младеж и старец белобрад.
Но само във едната Дух искри
като Любов на тридесет и три.

От всичките човеци на земята –
Един ни даде Бог – да заблести.
Понесъл Сам на всичките вината,
да ги изкупи, и да им прости.
И там, на Кръста, да ги покори
с една Любов на тридесет и три.

Тръгни след Него, Верен на Завета,
и Той ще ти посочи висини.
Със Него ще блестиш като комета,
а мракът ще се дръпва настрани.
Така накрая ще те озари
една Любов на тридесет и три.

Ясен Ведрин
(Търсач на бисери)