Безбожният се спъва в моя стих
и хули Святи думи от жарава.
Съмненията вече му простих,
защото всяка плът се усъмнява.

Пръстта не може Дух да приюти
и в себе си Небето не побира.
От нея богохулен дим люти
и винаги изпушва, без да спира.

Най-страшният критичен дефицит
е онзи, свързан с капчицата вяра.
Слепец роптае, в тъмнина обвит,
но с гледна точка ми обсъжда дара.

На кърт не подобава да е цар,
поставен във гнездото на орлите,
че глина му е всичкият олтар,
а не безкраят син на висините.

И няма как един космополит
да покори духа атеистичен,
ни Арфата звънлива на Давид
да стопли плът със своя зов лиричен.

Живеем във различни светове.
Дели ни пропаст в хиляди години.
Не може мракът блясък да зове,
защото от лъчите ще загине.

В призванието всякога стоя.
И все така на пръст ще съм съблазън.
Презира ме проклетата змия,
предадена на гърчове и спазъм.

Но помня аз, че Пътят ме избра
да бъда знак, съдбовен за мнозина.
Проблеснал в този свят като искра,
в пожар да лумна, и да си замина.

Ясен Ведрин
(Тленен остатък)