Оставя всеки някаква следа.
И моята аз също ще оставя.
Пътувам към невидима Звезда –
не себе си, а Нея да прославя.

Тя някога земята посети.
Сниши се до съдбата на човека.
Дари го с най-прекрасните мечти,
превърнала Живота Си в пътека.

Посоки има хиляди навред
и всяка своя крайна точка има.
Най-святата нарича се Завет
и тя за сетивата е незрима.

Сърцето ми със вяра я държи.
Лъчите й са истински и звездни.
И който в нея духом продължи
ще дойде миг оттатък да изчезне.

И може би това е мъдростта –
да се надскочат земните представи,
и всичките пътеки на света
пътуващият мигом да забрави.

Че изток, запад, север или юг,
кръстосват прекосената планета,
но с тях човекът си остава тук –
във връзките на тленните въжета.

А моята посока е отвъд.
Натам Звездата стъпките ми води.
Небесна цел над всяка земна плът
с премеждия, тревоги и несгоди.

И струва си, с привременна тъга,
в пътеката нагоре да изтлея,
при облака и дивната дъга,
във светлия простор над Галилея.

Ясен Ведрин
(Търсач на бисери)