От Господ Бог поискай автограф.
В сърцето ти Сам Той да се подпише…
Греша ли в този зов? Или съм прав
подобно чудо да се случи свише?

Светът налита евтини звезди
и подписа им иска, тъй – за слава.
Със щипка гордост да се зареди
сред бляскавия шум и плътска врява.

Спасителят със Святото перо
от Себе Си словата ще остави,
когато върши верният Добро,
което Той не може да забрави.

„Бях гладен! И Ми даде къшей хляб!
Бях жаден! И с водата напои Ме!
Бях болен, и от немощите слаб,
но ти и в клетник зърна Мойто Име!

В тъмница бях, и ти Ме посети!
И странник бях, намерил топла стряха!
След толкова затворени врати,
отворени за Мене твойте бяха!“

Така до днес подписва се Исус
и Подписа Си с капка Кръв зачита.
Завета Му уж знаят наизуст,
но тъпчат Го с омраза неприкрита.

Остава Той в мнозина невидян.
Звезда, в калта Духа Си приземила.
Да чака, да се взира поруган
в ръце безплодни, и в сърца без Сила.

И днес, когато всички трупат гняв,
а хладината – норма и фетиш е,
от Господ Бог поискай автограф…
В сърцето ти Сам Той да се подпише!

Ясен Ведрин
(Бакърена паничка)