Светът е грешно огледало,
каквото и да отрази,
и в него черното е бяло,
готово поглед да срази.

А бялото се вижда черно –
измамените да вбеси.
В такова битие неверно
скърбиш, където и да си.

Умът не ще да се изключи.
Лъжи поглъща като хляб.
Не търси Правда, да научи,
че силният е много слаб.

Че пада горният надолу.
А долният полита с Дух.
Облеченият му е голо,
но голият е със кожух…

В живот от толкова контрасти
са нужни точни очила,
че палят грехове и страсти
неверните огледала.

И никога в една посока
не се събират дух и плът,
но имат сетнина жестока
излъганите всеки път.

Вземи си друго огледало,
с което гледаш там, напред –
оттатък смъртното си тяло,
отвъд езическия ред.

В Исус огледай се! До йота!
И нека Той те заплени!
За да изчезнат от живота
лъжи, заблуди и стени.

С душа, в Кръвта Му опростена!
С Живот, на Правда покорен!
Огледай се! Светът е сцена
и там залогът е свещен…

Че Неговото огледало
най-вярно ще те отрази.
И в себе си ще имаш бяло
сърце, умито от сълзи…

Ясен Ведрин
(Търсач на бисери)