Питат ме какво е плява.
Отговарям със въпрос:
Тука Зло ли управлява
или Божият Христос?

Всички ли се радват явно
на безчислени блага,
да живеят чудно, славно,
без привременна тъга?

Как един мизерно проси,
а пък друг – лихвар е тлъст?
Босът пачките си носи.
Клетникът – най-тежък кръст.

Честното кърви пребито.
Скверното е на престол.
Чезне праведното жито
сред погром и произвол.

И остава светска плява –
гнусна, гнила, без зрънца.
Да краде и поругава
наскърбените сърца.

Кой ще я свали от трона?
Кой ще й отнеме власт,
щом е сторила поклона
пред един злотворен бяс?

На Кръстителя словата
ще ли да си спомни тя,
че изрината с лопата
ще погине в пепелта?

Че за нея без пощада
огън в пъкъла пращи,
гдето винаги ще страда
и напразно ще крещи.

Питат ме какво е плява.
Нека Господ ги смути.
Който съвест разпилява,
в грях ще се опропасти.

И с безбожната си драма
ще ридае в пълен мрак:
„Жито бях, а станах слама,
лъгана от Божий враг…“

Ясен Ведрин
(Възходът на падението)