„Но понеже ще се умножи
беззаконието, любовта на
мнозинството ще охладнее…“
(Матея 24:12)

Студено ли е – болка няма.
В студа престава да боли.
Светът в това не вижда драма,
а дребен щрих като че ли…

Една висулка е щастлива,
когато вън е минус пет.
От пътя си не се отбива
да стопли някой старец клет.

Безчувствена и горда крачи.
Не трепват нейните очи.
Защо от чужда скръб да плаче,
та слабост да й проличи?

Животът е страхотен фризер.
Запазва здрава всяка плът.
И няма безпощадна криза
да праща съвестта на съд.

Но по-добре в гигантски глетчер
съдбата да се превърти –
от ранно утро и до вечер
ледът по нея да блести…

Каква трагедия позната,
видяна в Святи редове…
Настъпва страшна хладината
със мор и черни грехове.

И върволици от висулки,
родени в пещерния студ,
готови са да станат булки
и скочат в дяволския скут.

Чеда на лъскава измама,
в които Зло ще се всели…
Студено ли е – болка няма!
В студа престава да боли.

Ясен Ведрин
(Възходът на падението)