В живот от ветрове и бури,
не съм във вярата титан,
но следвам Вечните контури
на Пример Свят и очертан.

От тях блестят лъчи, които
човекът следвал би едвам,
защото в дребното им сито
умира старият Адам.

И ставам в пътя си белязан,
в ръка Небесна уловен.
От тъмни духове наказан,
от Светъл Дух благословен.

Пръстта от мене си отива.
Раздялата ми става меч.
Нищожен – този свят се свива
все по-далеч, и по-далеч.

И в стръмнината несъзрима,
от всяка крачка изцеден,
все още като зов ме има,
отричан и непобеден.

Дано Отец да ми притури
в скръбта утехата една,
дарил ми Вечните контури
на Примера от Светлина.

Ясен Ведрин
(Птицата в теб)