Когато подариш надежда Свята
на пленника от пещерния мрак,
отдръпва се смутена тъмнината,
че Дух дошъл е да спасява пак.

Дори и най-нищожното светило –
свещица или клечка от кибрит,
смущават в миг безбожното мъртвило,
понеже Бог е явен и открит.

И в чудната природа на нещата
една и съща тайна виждам аз –
каквото осветява Светлината
прибира го под Вечната Си Власт.

Лъжа да ме оспори, ако иска,
но тази е на Господа мощта,
дори от мрака прилепът да писка
и бухалът да буха през нощта.

Лъчът Небесен своите прибира
и няма кой копнежа му да спре.
Дори на този свят да се умира,
спасеният не може да умре.

Прибира се с утеха на Небето,
далече от греховната злина,
при Онзи, Който дал ни Битието,
изрече пръв: Да бъде Светлина!

Ясен Ведрин
(Търсач на бисери)