„Сърцето е измамливо повече от всичко,
и е страшно болно; кой може да го познае?“
(Еремия 17:9)

Човекът болести лекува
и всякак иска да здравей,
годините да пропътува
до стогодишен юбилей.

Да няма нужда от бастуна,
когато в пътя си върви,
но енергичен, като струна,
усмивки сто да улови.

Каква измислена картина
във свят, от злото съкрушен…
Днес твърде болни са мнозина,
но лекарят им е сгрешен.

Че има черни диагнози,
които никой не тръби,
но те са главните угрози
за помрачените съдби.

Надменност, алчност и омраза
лекува ли ги чуден хап,
или от тяхната проказа
духът е поразен и слаб?

От гордост, завист или злоба
душите кой ще изцели?
Не са ли приживе у гроба,
пронизани от куп стрели?

Лекува болният сърцето
от някакъв вроден порок.
И уж изследван е, но ето –
до днес останал е без Бог.

Без Него иска да избута
годините до старини,
във дом, с неверие порутен,
и вируси, като злини.

От болниците ще излиза
с рецепти за лекарства куп.
Но в тъжната си епикриза
пред Бога ще остане труп.

Че няма никаква аптека,
която да предлага цяр
за болестите на човека,
приел греха за господар.

Духът на Кръст се изцелява
с Кръвта, пролята от Христа.
Но где ти Правдата такава
във свят от пръст и суета?…

Ясен Ведрин
(Възходът на падението)