Това е месецът, когато
светът ужасно ме гнети,
защото във зловонно блато
нагазват хорските пети.

Измислен дядка със елени
подкарва своята шейна,
и гледат всички възхитени
привидната му светлина.

Той вечно пие Кока Кола
и в цветни лампички блести.
И от витрините във МОЛ-а
души готов е да лъсти.

Пронизва пищните реклами
и иска светския поклон.
Да паднат господа и дами
в тресавищата на Мамон.

Търговците да пълнят каси,
а „Джингъл белс“ да ги крепи,
и да начешат в миг страстта си
безброй привлечени тълпи.

А във предпразничната врява
да не попита ни един:
Такъв поклон ли заслужава
роденият от Бога Син?

Светът така да Го похули
в езическо-окултна смрад,
и със шейна да се хързули
дори и до самия ад.

А празникът да стане стока
с червен огромен етикет…
Декември болка е жестока
и носи ми тъга и гнет.

Сълзи готов съм да изплача,
но имам за духа мехлем –
все още свети ми през здрача
една Звезда от Витлеем…

Ясен Ведрин
(Възходът на падението)