„И Давид играеше пред Господа
с всичката си сила…“ (2 Царе 6:14)

Пред Господ твоя Бог танцувай,
препасан с лен, като Давид!
И в Него винаги ликувай,
от праведната Кръв умит!

Че днес Спасителят скъсява
годините на този свят,
и всяка мимолетна слава
изчезва като лъх назад.

Остават Любовта Му Свята
и Правдата като скала,
със нас да бъдат на земята,
повдигнем ли към тях чела.

Награда някой щом получи,
от радост истинска цъфти,
и бликва му в душата ручей,
готов задълго да шурти.

А щом вода така се движи,
когато чиста се възлей,
оставил всичките си грижи,
духа си в Бога разлюлей.

Бъди Му благодатна птица!
Бъди Му горския елен!
И с дух, избавен от тъмница,
танцувай, с вяра окрилен!

Че тръпнат ли нозете боси
по избуялата трева –
Давидовият Бог те носи
из Свойта Вечна синева!

Ясен Ведрин
(Птицата в теб)