Недей скърби, когато безуспешен
останал си на този мрачен свят.
Престолът на успелия е грешен.
Цената му – противна като смрад.

Владеят само гърбави земята
със погледи към пръстния си рай.
След тежките поклони пред змията
завинаги са свити на кравай.

Глава към Бога никой не повдига
от земните богатства вцепенен,
и влачи си проклетата верига,
с която във духа си е пленен.

И кой е за оплакване тогава,
погледнат в сетнината си отвъд?
Тъй преходна е купената слава
с лукава съвест, пазена за съд.

Тъй властни са решетките, с които,
държи душите падналият княз,
че клетникът щастлив е на открито,
свободен от имот, пари и власт.

Да бъдеш аутсайдер просто значи,
че вече си от другата страна,
и нямаш във живота неудачи
от никакъв поклон пред Сатана.

Че князът дава, но отпосле взима…
Измамени – душите са му дял
в дълбока пропаст, всякога незрима
за онзи, който грешно е живял.

Че този свят обрича на прокуда
онези, над които не владей…
А другите – със примката на Юда
са жетва на върховния злодей.

Ясен Ведрин
(Тленен остатък)