С урагани от евтина слава
всеки ден се залива светът,
и погнусата лепне лукава
като сянка под Вечния Път.

Жалки фотоси. Гнусна реклама
с атритуби на евтин елит.
„Тях ги има, а тебе те няма!
Ти оставаш за хората скрит!“

Тъй нашепва горката съблазън,
сътворена от паднал бунтар,
но духа си не чувствам премазан,
нито себе си жалък и стар.

Че комуто до днес съм потребен
ще издири от мене следи,
и ще тръгне по стръмния хребет
към високите светли звезди.

Там не ходят тълпи, върволици.
Самотата е тайник и зов.
А крилата на волните птици
ми даряват пера с благослов.

С тях звъни благодатната лира
и се сипе свещена роса.
А духът ми лети из Всемира
да докосва с любов небеса.

Репортерът не ще ги опише.
Фотографът не ще ги съзре.
За мнозина щом станах излишен –
значи с вяра вървял съм добре.

И разпънат ме скрива Голгота
с шепа спътници верни до мен.
А светът си остава за скота
сладко блато със мирис на тлен.

Е какво пък? В разделното време
всеки своята вечност твори.
И оттатък съдба ще приеме,
за каквато сърце му гори.

Аз горя на свещена жарава
и съм неин до сетния дъх.
Урагани от евтина слава
не достигат до камък на връх.

Ясен Ведрин
(Търсач на бисери)