Светът на Шепа Милост се крепи.
Без нея в пропастта ще се погуби.
Един Творец най-дълго го търпи
и с Бащината Си Любов го люби.

Преглъща Свят въздишки и сълзи.
И хули и презрения преглъща.
Змията сред безбожните пълзи
и в черен мрак сърцата им извръща.

А времето скъсява своя срок
и Милостта отхвърлена изтича.
Езичникът не би обикнал Бог,
но себе си готов е да обича.

Да трупа, да рискува, да пести
и вярва, че животът му е длъжен.
А щом грехът му го опропасти,
провалите да гледа с поглед тъжен.

Да иска втори шанс да си дари
и тръгне през съдбата с пълни шепи,
но пак в греха си да се разори,
последвал участта на всички слепи.

Такъв е той – най-хлъзгавият дял
на всеки, който Милостта презира.
Дори и век без Бог да би живял,
оттатък огнен пъкъл го прибира.

А Шепата остава тук, отсам,
преди Гневът Небето да заключи,
та пръстният потомък на Адам
последен шанс за Вяра да получи.

Светът на Шепа Милост се крепи,
но даже тя до време ще се свърши,
когато остър Меч ще потопи
в голяма скръб безбожници и мърши…

Ясен Ведрин
(Тленен остатък)