С какво запомних те, годино,
готов и теб да претърпя?
Една дълбока чаша с вино
пенлива вътре в мен кипя.

От своите болежки страдах,
и мъката човешка пих,
а себе си докрай раздадох
и бях в даряването стих.

Духът ми в тежест се огъна.
Сърцето скръбно се смири.
Но камък, щом докосне дъно,
Отец върха ще му дари.

Тираните не ме дочуха.
Лъжците гледаха встрани.
И светска мерзост, зла и глуха,
Твореца в мен не оцени.

С реки от кръв се запечата
годино в моите очи,
че брат се вдига против брата
и страшен свършекът бучи.

Земята в трусове трепери.
Вещаят бурите потоп.
Победа тръгнал да намери,
убиецът ще свърши в гроб.

Не бе честита, ти годино,
защото не натрупа чест.
И бъдното, уж беше синьо,
но в черни облаци е днес.

Дано Отецът в Миг възвишен
малцината Си прибере,
а моят зов новогодишен
да блесне в стъклено море…

И с арфа, някъде далече,
духът ми в химни да гори…
Това духът ми си зарече!
О, Боже! Ти го сътвори!

Ясен Ведрин
(Тленен остатък)