(Пътят до Откровение 22:14)

Пери си дрехата! Пери
на Бога в Истината Свята!
Дори да блесне… И дори
петно да няма в белотата.

Че битието и до днес
ни учи с мъдрост извисена.
По пътя си навън излез
и… дрехата е омърсена.

Дали от прах или от кал
ще се изцапа неизбежно.
И ти ще страдаш, осъзнал,
че хич не ти е белоснежно.

Пери си дрехата! Пери!
И нека съхне на простора!
Лъжата щом ги покори –
добри се смятат всички хора.

На Господ светлият висон
изглежда летва немислима.
И няма смисъл от поклон,
щом всеки егото си има.

Но идва съдбоносен час
духът отвъд да се пресели,
и там да го попита Глас
дали си дрехата избели…

Дано тогава е честит
през Портите да влезе в Слава,
и с поглед светъл и открит
Исус да гледа до забрава.

Пери си дрехата! Пери!
Не давай тя да стане дрипа!
Че който духом се смири –
сега във шепите си хлипа.

Сега стои на колене,
за да измоли Милост блага,
и в Праведната Кръв поне
от злия пъкъл да избяга.

Че в свят на грях преумножен
това е Святата утеха:
Да бъдеш във Христос блажен,
изпрал едничката си дреха!

Ясен Ведрин
(Птицата в теб)