„…радвайте се и веселете се,
защото голяма е наградата ви
на небесата…“ (Матея 5:12)

Поклонникът в пръстта не страда.
Чрезмерна скръб не го мори.
Той търси земната награда
от власт, имоти и пари.

За тях готов е да прекърши
морал и съвест, срам и чест,
но търсеното да не свърши
и винаги да идва днес.

В живота бързо става ясно
какъв е всеки тъжен хал.
Студува клетникът натясно,
за Правдата изнемощял.

Затъва в борчове, в кошмари,
и бива сдъвкан и изплют,
а после – няколко клошари
споделят страшния му смут.

Поклонникът блести обаче
със класа в светския елит.
Една сълза не ще изплаче
за просяка, от мъка свит.

Светът въпрос е на награда.
На съответния поклон.
Едно петаче трудно пада
от скъп портфейл със милион.

Очите винаги са слепи,
покрие ли ги златен прах,
и няма как да видят шепи,
протегнати от сиромах.

Това е вярната картина
на свят, от пропаст раздвоен.
Награди има за мнозина.
Ще бъде всеки награден.

Едните ще ги вземат тука
от дух, в измамите лукав,
и злите в земната сполука
възход ще имат величав.

А другите – едва оттатък
ще стоплят своите души,
приели славен отпечатък
от Оня, Който ги теши.

А Лазар – тяхната награда –
до Авраам ще заблести,
че който за Небето страда,
със Милост Бог ще опрости.

И нека помнят се словата,
небесно вдъхнати за вас.
Фатални стават в сетнината
пари, имоти или власт.

Поклонът всичко определя
сред този зъл и грешен свят –
или в Небесната постеля,
или във огнения ад…

Ясен Ведрин
(Бакърена паничка)