Духът оплита паметта ми бурна.
На скромна черга – верният тъкач.
Назад не мога вече да се втурна.
Напред е залез, с падащия здрач.

По чергата – тук там проблясват нишки
от спомени лъчисти и добри,
събрани край надежди и въздишки,
и близки до тревогите дори.

Тъкачът участта си не избира.
Съдбата е разпънатият стан.
Една совалка никога не спира,
за да тъче живота изживян.

И все едно дали ще ми хареса
на миналото впримчения ход.
Не питам днес успехите къде са,
тъй преходни под вечен небосвод.

На нишките залагам, във които
блестят слова от сребърен висон.
Че в битието, невъзможно свито,
те бяха лъч от светлия Сион.

И някога, когато коленича,
и паметта с духа съм изтъкал,
ще знам, че Господ Бог ме е обичал,
дори да има в чергата ми кал.

Дори и сива, в смутове, в провали…
В падения и тъжни грехове…
С Небесна Милост Той ще ме пожали
и моя дух от зло ще отърве.

В Реката Му от Благост да се гмурна
и да изчезне тъжният ми плач…
Духът оплита паметта ми бурна.
На скромна черга – верният тъкач.

Ясен Ведрин
(Тленен остатък)