Привършва старата година,
отдавна грохнала в злини.
А аз, щом в новата премина,
копнеж скръбта ми ще смени.

Че бъдното, така далече,
със още малко приближи…
И в тежката умора вече
дано духът ми издържи.

Товар на младини се носи
със бързината на елен.
В сърцето не горчат въпроси
и жребият не е солен.

Но слагат дългите години
един печат неумолим,
и някак възрастта тежи ни,
когато в пътя си вървим.

Последвах пример и посока.
Оставих диря и искри.
И в битка яростно жестока
духът ми с рани се покри.

В света не ще се излекува
и няма болката да спре,
но пътя щом си пропътува,
оттатък ще се прибере.

Заричам си утеха Свята
и зов от светли небеса,
че от теглото на земята
сребрее моята коса.

И там, през новата година,
във Миг, от Бога отреден,
при моя Цар да си замина
в Града Му Свято утешен.

Ясен Ведрин
(Птицата в теб)