От стари бесовски съюзи,
навред разпалили войни,
светът проклет ще се изхлузи
до адовите дълбини.

Царе, крале и президенти
на почит всякога били,
ще бъдат вечните клиенти
за огнен жупел от стрели.

А с тях – продажни премиери
в окови страшни ще са там,
и никой няма да намери
утеха в яростния плам.

Ще стенат в мрака генерали
проливали реки от кръв,
и всички, що сърца са дали
за всяка сатанинска стръв.

Банкерът ще хрипти и моли
за капчица вода поне,
забравил хиляди неволи,
които е съсипал с „Не“…

Това е вечност предузната!
Записана от векове!
Защо ли още Сатаната
светът за господар зове?

Змията сигурно му стига
за някакъв измислен рай,
но после черната верига
едва ли смъртен ще изтрай.

Една тръба бучи, не спира.
Дано от пропаст да спаси!
Но днес земята се раздира
и лют пожар не се гаси.

От стари бесовски съюзи
светът е зъл… Същински ад!
Обърнах си и двете бузи
и чакам моя Господ Свят…

Ясен Ведрин
(Възходът на падението)