„Затова, не се безпокойте за утре, защото
утрешният ден ще се безпокои за себе си.
Доста е на деня злото, което му се намери…“
(Матей 6:34)

Нямам вяра за много години.
Само Бог разполага със тях.
Ден да дойде. И друг да премине
стига в моя житейски размах.

Пред духа ми стои съпротива.
Злоба вятър раздухва студен.
В кратка битка денят си отива
с още много злини зареден.

Аз отдавна съм явна мишена.
Поругателят съска за мъст.
И очаква от мен да простена
и сваля непосилния кръст.

Е, ще има напразно да чака…
Моят път е отдавна видян.
Не е страшно, прицелен от мрака,
да кървя, от стрели поруган.

Имам точни и Святи причини
да ме мрази проклетият княз,
че реша ли сърце да почине,
ще излъжа сам себе си аз.

И годините, толкова много,
що човекът напред е видял,
нека дар да му бъдат от Бога,
и честити във земния дял.

Мен ми стига заветната вяра
още ден да остана с Христос,
че дори превъртял календара,
всичко утре стои под въпрос…

Ясен Ведрин
(Тленен остатък)