Недей да се стремиш към слава,
дори да дойде изведнъж,
че нея Сам я заслужава
един единствен Разпнат Мъж.

Че тя е огън, който свети,
но може да опожари,
и в сива пепел под нозете
превърнала се би дори.

Върха докоснеш ли за кратко,
падни на дъното, смирен,
че там горчивото е сладко
и с Божий лъч си озарен.

Помни, че горе на Небето
Исус е на мнозина брат,
и с тях се слива неусетно
в една пречудна Благодат.

Не ще Го видиш със корона,
да търси почит като Цар.
В сърца човешки му е Тронът,
и там е властен Господар.

Възнесен Свят над Галилея,
въздигна се със бял висон.
За Цар такъв – докрай копнея,
и Той в душата ми е стон.

На Него подобава Слава,
но Той обръща я в Любов,
готов до днес да се снишава
до най-страдалческия ров.

И в Него Сам Отец събира
високото с дълбочина,
та грешните да изнамира,
платил най-святата цена.

Недей да се стремиш към слава,
но паднал тих на колене,
моли Исус да те дарява
със вяра за слуга поне.

И вътре в тебе ще нахлува
безкраен Мир като река,
че там смиреният векува
на Бога в Святата ръка.

Ясен Ведрин
(Птицата в теб)