На всички приятели с Любов!

Не съм столетник дългобрад.
Пътувам към шестдесетина.
Но с Божията Благодат
живях Господната Година.

Дванайсет месеца е тя.
Дванайсет Порти с Плод Небесен.
И всяка вътре в мен блестя
по Пътя Свят и безтелесен.

Недейте пита за цена.
Тя само Богу днес е явна.
С духа си нося планина,
а с тялото съдба безславна.

Сърцето ми докосва връх.
Душата в дъно е смирена.
И в битка до последен дъх
стоя на своята арена.

Дървото горе ражда Плод,
но долу трудно Той се ражда,
защото Вечният Живот,
за Правда Божия е жажда.

Разтворил шепите си в Дар,
раздавах Този Плод без мяра,
но тръгнал беше на пазар
народът в своята поквара.

Годината ми не съзря,
дори сърце да я изстрада.
Духът ми пред Олтар горя,
а после и от злобна клада.

За всички Верни бях Тръба,
а за неверните – плашило.
Но как да задържат в торба
заострено от Бога шило?

Пробива си през мрака път
и пак душите изнамира…
Година Божия! Без плът!
В която Светлина извира!

През Портата на Исахар
във Миг жадуван ще премина,
че тя ми е от Бога Дар –
един от цялата Година.

Дано и Верните край мен
Духът със Порти да споходи,
и да отидат в свят блажен
без скърби, болки и несгоди.

И бисерни пред Бога Свят
в дълбок поклон да коленичат,
че в Неговата Благодат
живяха, за да се обичат…

Амин и Амин!

Ясен Ведрин
(Птицата в теб)