Не знаят хората, не питат,
дори усетили злина,
защо привлича ги магнитът,
от Бог наречен Сатана.
И как минават вековете,
а той съдбите им руши,
и щом ги сдъвче в греховете,
поглъща техните души.

Човек лишен ли е от вяра,
за Злото винаги е сляп.
В духа на светската поквара
върви и пада в черен трап.
И в него е готов да рови
с години лепкавата кал,
намиращ хиляди любови,
които князът е раздал.

Любов към идолите земни.
Любов в хазартните игри.
Любов от пълните кореми
към безконечните софри.
Любов безумна към парите.
Любов за всяка суета.
Любов към егото си, скрито
в дълбоки връзки със калта.

А тръгне ли така да люби
човекът грешен този свят,
във мрака гъст ще се погуби,
където няма път назад.
Да види някога, оттатък,
във миг безкрайно закъснял,
че дългият живот е кратък,
когато го владее кал…

И там напусто е да иска
от Бог съдба за втори път.
Не! Днес да преценява риска,
когато люби го светът…
Защото той е само маска
на паднал дух от висини,
и с неговата тъмна ласка
безбожни стават всички дни.

Човек ли е? Роден е вече
един живот да сътвори.
Дали ще е от Бог далече
зависи от какво гори…
Горят Небесните олтари.
Гори и адът с бесен плам.
А огън почне ли да жари –
при него е сърцето, там…

И има смисъл само тука,
не утре, даже не нощес,
Спасителят да му почука,
а той да отговори: Влез!
Едва тогава, без да пита,
но озарен от Светлина,
човек ще знае, че магнитът
е бил лъжецът Сатана.

Ясен Ведрин
(Възходът на падението)