Смразяващия леден вятър
преборва само огнен дух.
Достатъчни са обич Свята
и вяра, стоплена в кожух.
Да помниш как един Илия
в най-страшна битка победи,
и всяка яростна стихия
посрещна с пламенни гърди.

И днес, като във дните стари
беснее гордият Ваал.
Владеят вълците кошари
и всеки сам се е оял.
Над тях гримирана и властна
крещи проклета Езавел,
и бди за ерес най-опасна
всред демоничния картел.

Съпрузи има си мнозина.
И всеки е като Ахав,
готов със мерзости дузина
да следва вълчия си нрав.
Да иска, да ламти, да трупа
разкъсал агнета безчет,
и да заслужи златна купа
на някой дяволски банкет.

Не питай Господ, Съдията
дали греха им е простил,
но със кожух и обич Свята,
качи се горе, на Кармил.
И там, присвил в нозе челото,
за Милост Бога призови,
че доста е на дните Злото,
щом цялата земя кърви.

И може би сърна ще скочи
във облака, от Правда бял,
че зима дълга се проточи
и стига вятър е вилнял…
Дошло е времето за тия,
които Зло не угаси,
с едната ревност на Илия
Небето в Миг да извиси.

Ясен Ведрин
(Птицата в теб)