„Ако пребъдвате в Моето учение,
наистина сте Мои ученици; и ще
познаете истината и истината
ще ви направи свободни…“
(Йоан 8:31-32)

Светът прилича на ограда,
която в тъмното държи,
и в нея само скот не страда,
повярвал сляпо на лъжи.

Над него властват скотовъди
с верига, ласо или прът,
и скотът длъжен е да бъде
послушен в земния си път.

Глава нагоре да не вдига,
Небето в зов да не съзре,
но с други скотове в талига
да дърпа, докато умре.

Реши ли някой да пробие
затвора в тъжния живот,
реки от мъка ще изпие,
щом би престанал да е скот.

На хули зли ще се насити,
ще носи името си в кал,
презрян от скотове честити
и под копитата – парцал.

Така ще си износи ада,
различен в своята вина,
но счупил тъмната ограда
на падналият Сатана.

Че в неговата скотобойна,
безбожен свят от векове,
трагедията, вече двойна,
не може скот да отърве.

Щом губи сам във яма черна
едната си душа и дух,
а свойта загуба безмерна
не вижда сляп, не чува глух.

Това е пълната трагичност.
Жестока лудост във затвор.
Поискаш ли да бъдеш личност –
мечтата е в пакет с позор.

И скръб, като жарава стара,
ще бъде земният ти съд,
че трябва да си кажеш с вяра:
„Животът ми е там, отвъд!

Агнец, разпънат на Голгота,
ми даде Смисъл и следа,
презрял оградата на скота,
да вкуся сладка свобода…“

Ясен Ведрин
(Възходът на падението)