Той е винаги някъде там –
в апогея на Вечната Слава,
но в сърцата на Верните Храм
със Духа Си Заветен създава.

Не избира човеци по ръст
и със титли и власт не търгува.
Припознава се само на Кръст
сред онези, в които царува.

Във протегнати с вяра ръце,
търси Своите рани прободни.
И изпитващ сърце след сърце,
Си отделя сърцата Господни.

Не признава човешки царе
и респект от учители няма.
Ако житното зърно умре,
Той възкръсва го в жетва голяма.

Милосърден, сред грешни по плът,
Сам дарява със Дух Магдалина,
за да бъде в сърцето й Път
до Небесната Райска градина.

Той фенер замъждял не гаси
и не гази с нозете тръстика.
Даже вълк е готов да спаси
и от него Агнец да повика.

Той е Примерът мой, Всемогъщ!
Във делата Си – Свят и чудесен!
Най-възлюбен във Царството Мъж!
На Светиите – Обич и Песен!

Той е Коренът в Святата Твърд
и Звездата всред утринна Слава!
Да Го следвам – в Живот или смърт,
тъй духът ми вовек се надява!

Ясен Ведрин
(Коленича пред Тебе)